Постинг
20.06.2007 15:49 -
Посестрими в занаята
Автор: dvutsvetko
Категория: Забавление
Прочетен: 3498 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2007 22:08
Прочетен: 3498 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 22.06.2007 22:08
Да си припомним призрака на крал Верънс, начина по-който краля придоби призрачна форма и посестримите в занаята, разбира се. Всичко това добре преплетено със съвсем меродавни философии за времето, вероятностните закони, съдбата и т.н. :)
"Верънс не беше изплашен, и то не само защото беше трудно да се страхува, когато частите от тялото, отговарящи за страха, бързо се вкочанясваха на няколко разкрача. А и защото никога през целия си живот не се беше чувствал истински изплашен и нямаше намерения да започва сега. Липсата на страх се дължеше отчасти на слабото му въображение, но също и на факта, че той беше един от редките индивиди, абсолютно фокусирани във времето. Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно, размито около точката, в която се намира тялото им – или в очакване на бъдещето,или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре, че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно, за да хвърлят едно око. Повечето живеят по този начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще им се случи после. За тях то вече се случва. ...... Споменахме, че дук Фелмет беше само на една крачка от трона. Въпросната крачка се беше случила на върха на стълбището, което водеше към Голямата зала. Крал Верънс се беше строполил в подножието му само за да се наниже, в противоречие с всички вероятностни закони, на своята собствена кама. Неговият личен знахар беше обявил, че смъртта е настъпила в резултат на естествени причини. Преди това Бенцен отиде да консултира човека и да му обясни, че падането по стълбище с кинжал, забит в гърба, всъщност е болест, причинена от неразумно отваряне на устата. Няколко кралски телохранители, които явно не дочуваха добре, вече бяха прихванали заболяването. Нощес се беше разразила нещо като малка епидемия. Тръпки полазиха по гърба на дука. Детайлите от изминалата нощ изникваха едновременно замъглени и ужасяващи в ума му. Той се опита да убеди сам себе си, че всички неприятности са отминали и вече разполага с кралство. Не че беше кой знае какво – предимно дървета, като се поогледа човек, но все пак си беше кралство и той си имаше корона. Стига само да успееше да я намери .... Маграт усети, че е загубила. Човек винаги губеше срещу Баба Вихронрав, единствено можеше да му е любопитно как точно ще загуби. - Все пак съм изненадана от вас двете – каза тя. – Нали сте вещици. Не означава ли това, че трябва да ви е грижа за неща като истина, традиции и съдба? - Точно тука бъркаш напълно – отговори Баба. – Съдбата наистина е важна, нъл тъй, но хората грешат, когато си мислят, че тя ги контролира. Всъщност е точно обратното. - Майната и на съдбата – съгласи се Леля. Баба я погледна косо. - В крайна сметка не си се надявала вещерството да бъде лесна работа, нали? - Уча се – отговори Маграт. Погледът и се зарея отвъд пустото плато, където тънка ивица зора огряваше хоризонта. – Май трябва да тръгвам. Става рано. - И аз – присъедини се Леля Ог. – Нашта Шърл се плаши, когато не ме завари у дома сутрин, като идва да ми носи закуската. Баба грижливо зари останките от огъня. - Кога ний трите ще се сберем отново? – попита тя."
Из "Посестрими в занаята"
Преводач: Елена Паскалева.
Издателство "Вузев", както едва ли има някой да не знае.:)
Следващ постинг
Предишен постинг
че опощорях
цитирайУчеха в мойто училище... веднъж дори бях на гости на дъщеря му. Видях ги всичките пратчети подредени на узобно място в хола. А дъщеря му ми каза, че не е чела нито един... може ли такова нещо.
цитирай:)
цитирай:)
цитирайФен на Тери Пратчет? Мислех, че това е изчезващ или поне "изтъркан" вид. Сега са модерни хайку ,Фредерик Бекбеде и кой знае още какво (не, че не залитам и аз, де). А книжките с Девицата, Майката и онази... ъъъ, Другата са ми любими...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 439
Блогрол