Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2006 14:40 - Как аз и Багажа се появяваме в Анкх Морпорк
Автор: dvutsvetko Категория: Забавление   
Прочетен: 2026 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 16.10.2006 14:51


     image
Градът-близнак, който се състоеше от гордия Анкх и опасния Морпорк, и
на който всички останали градове от времето и пространството са само жалки подобия, бе преживял много битки и нападения в дългата си трескаво бурна история, но винаги се бе съвземал, за да процъфти отново. Така че огънят и последвалото го наводнение, което доунищожи всичко, останало неизгоряло, и освен това прибави един изключително зловонен лъх към проблемите на оцелелите, не сложиха края на града. Това бе по-скоро една яростна точка, нажежена запетая или пък двоеточие-саламандър в безкрайната му история.      Няколко дни преди тези събития с утринния прилив по река Анкх пристигна кораб и акостира сред многото други кораби в лабиринта от пристани и докове до брега на Морпорк. На борда си носеше розови перли, млечни орехи, пемза, няколко официални писма до Патриция на Анкх, и единчовек.      Точно този човек привлече вниманието на Слепия Хю - един от просяците, които дежуриха първа смяна на Перленото Пристанище. Той сръга Сакатия Уа в ребрата и посочи безмълвно.      В този момент непознатият стоеше на кея и наблюдаваше как няколко моряци с мъка свалят на пристана някакъв голям, обкован с месинг сандък. Един друг мъж, очевидно капитанът, стоеше до него. Нещо във въздуха около моряка подсказваше, пък и всяка фибричка по тялото на Слепия Хю, който започваше да трепери винаги, щом се появеше и най-нищожното количество злато в радиус от петдесет крачки, го уверяваше с все сила, че той очаква скорошно забогатяване.      И наистина - щом оставиха сандъка върху паветата, непознатият бръкна ведна кесия и ... проблясва монета. Няколко монети. Златни. Слепият Хю подсвирна от удивление, а тялото му се бе напрегнало като лескова пръчка, която е открила вода. После той сръга Уа още веднъж и го изпрати на бегом по една съседна уличка към центъра на града.

********

Тежкият влак на мисълта си запробива път в главата на Хю. Това, че толкова лесно ще заведе пришълеца в "Пробития Барабан", без съмнение беше истински късмет, и Уаймор сигурно ще го възнагради. Но въпреки че новият му познат беше толкова кротък, нещо у него караше Хю да се притеснява, но да пукнеше, ако можеше да разбере какво точно беше то. Не беше до двете очи в повече, макар че те наистина бяха странни. Имаше нещо друго. Той погледна назад.      Дребният човек се носеше лекичко по средата на улицата и се оглеждаше, а на лицето му се четеше най-живо любопитство.      Нещо друго, съвсем наблизо, накара Хю да запелтечи, щом го видя.      Масивният дървен сандък, който за последен път бе видял да стои здраво закотвен на кея, следваше господаря си по петите, като леко се подрусваше. Съвсем бавно, да не би някое рязко движение да наруши крехкото равновесие върху собствените му крака, Хю се наведе леко, така че да погледне под сандъка.      Там имаше безброй много малки крака.     Много предпазливо Хю се обърна и внимателно продължи към "Пробития Барабан".     Из" Цветът на магията"
Превод: Мирела Христова


Тагове:   как,   Морпорк,


Гласувай:
0



1. ugeen - хехе
05.02.2008 00:21
Да, помня го много добре този увод! :)))
Първата книга на Пратчет, която прочетох.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dvutsvetko
Категория: Забавление
Прочетен: 307333
Постинги: 37
Коментари: 162
Гласове: 439
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031