Сред бездънните дълбини на Космоса плава Великата А’Туин, звездната костенурка. Тя носи на гърба си четири гигантски слона, които крепят на раменете си тежстта на Света на Диска. Мъничко слънце и луна обикалят около тях по сложна орбита, за да създадат сезоните. Вероятно никъде другаде в мултивселената не се налага от време на време някой слон да повдига крак, за да позволи на слънцето да премине.

Може би никога няма да узнаем защо е трябвало да стане точно тъй. Вероятно на Създателя на Вселената в един момент му е доскучало да се занимава с отeгчителни изчисления на аксиални наклони, албеда и скорости на въртене и е решил и той веднъж дa си направи кефа.

Можем да се обзаложим, че боговете на свят като този не играят шах и ще спечелим. Всъщност никъде по света боговете не играят шах. Просто не им стига въображението. Предпочитат простичките жестоки игрички “Не достигаш трансцеденталност, а отиваш директно в забвение.”Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е “Не се сърди човече” с криви зарчета.

Магията спояваше Света на Диска – тя бе генерирана при създаването на самия свят, обвила бе като с копринени нишки дълбоката структура на естеството и бе съшила прорезите на реалността.

По-голямата част от магията беше струпана в планините Овнегрог. Те се простират от замръзналите земи близо до Главината по дълги архипелази от зъбери до топлите морета, преливащи неспирно в пустотата зад Ръба.

Превод: Владимир Зарков или Мариана Захариева
Преписала собственоръчно, но не помни от къде: sunflower 
Побутнал малко: Jones