Прочетен: 4014 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2006 17:48
Този блог е създаден по идея на Dinka
От време на време, случайно и нарочно по него работят:
Dinka, Sunflower, Ady, Semiramida & Jones (който не е чел нищо от г-н Пратчет, но подкрепя всячески начинанието)
За начало възможно най-каткото представяне на някои от героите с техните любими фрази:
Любима фраза на Баба Вихронрав: "Това аз няма да го търпя и толкоз!"
Любима фраза на СМЪРТ: "Сега е твой ред!"
Любима фраза на Леля Ог: “О, колко мил джентълмен сте да помогнете на една нещастна стара жена! Ще пийна едно двойно уиски, благодаря.”
Любима фраза на Маграт Чесън: “Ъ-ъ ... Извинете.”
Любима фраза на Грибо: “Иссскам мляяякоуу!”
Любима фраза на Ефрейтор Нобс: “Набеждават ме, сър, не бях аз.”
Любима фраза на Коен Варварина: “Винаги си избирай голям противник, щото е по-лесно да го уцелиш.”
Любима фраза на Ринсуид: "Изчезвам от тук!" и любима фраза в следващия миг: "Сега пък в ТОВА ли се натресох!!!"
Превод: Владимир Зарков!
Преписала собственоръчно: sunflower
:)
Поразкрасил: Jones
26.09.2006 16:11
06.10.2006 19:51
В играта епизодични появи имат капитан Ваймс (още не е командир, но не на път - става въпрос за периода между "Въоръжени мъже" и "Глинени крака"), Лорд Ветинари, главният герой изпитва удоволствието да бъде разпитван от Ноби Нобс и Детритус, да се срещне лично с Леонардо Да Куирм, да се препира с побъркани свещеници от храма на Малките Богове и да преследва невидима сянка из цял Анкх-Морпорк, забърквайки се в какво ли не и преследвайки човек, когото само ден по-късно намират убит и обесен с главата надолу. Красива, макар и МНОГО мрачна историйка със типично пратчетов край. Много жалко че по нея няма издадена книга. Но правата на играта са си права на играта, I guess.
21.11.2006 23:03