ПОГРЕБЕНИЕ (оригинално заглавие)
Били ли сте на смешно погребение? На човек разбира се. На всичкото отгоре роднина.
Е. Аз бях.
Това се случи неотдавна. Братовчед ми умря. Не присъствах на самото умиране, но запознати казват, че било зрелищно. Той беше дрОгар. Пиша го с „о” защото такъв си беше. Дрогата за него беше като въздуха. На всяко вдишване, магистралка. После стана по- зле. Папаше венозно. Един път му отивам на гости и го гледам, проснат на фотьойла със маркуч над лакътя. Питах го какво прави, а той ми каза, че хапвал трюфели. Леко се подразних защото съм виждал трюфел и това не беше начина да се яде. Той се захили и посочи спринцовката, на която се мъдреше етикетче с надпис „Трюфели”. Той така ядеше преди да умре. Пишеше си етикетче с това което му се яде и боц...
Та за погребението. Умрял казват като герой. Друснал леко т.е. похапнал, според очевидци „Пица” и решил да се разходи сред тълпата в центъра. Без да иска, залитайки от преяждането настъпил, не когото трябва. Извинил се благородно. Оня обаче се заял с братчеда, че бил наркоман и тем подобни. И за майка му, моя леля, споменал нещо. Братчеда защитил честта на фамилията. Това било началото на неговия край. Тръгнал си и влизайки в един безистен за да източи бойлера някой го побутнал леко отзад. Тоя някой бил оня дето псувал леля ми. Бой, шутове, песници, плюнка по потника, зъби в ефир и хрускане на коленни капачки. Това било епична битка на титани. Вкрайна сметка братчеда даде фира. Умра в защита на семейната чест. Оня другия не беше намерен за коментар.
Стигаме до заглавието. Погребение.
Лицемерието на човека проличава само на погребенията. Бабите от блока, които до вчера на ушенце си споделяха „Пфу! Гаден наркоман! Дано се отърве по- бързо от мъките” и „Да ни отърве и нас, че котките ми намаляха заради тоя убиец на котки”, сега плачеха искрено и лично „ Защоооооооооооо бабааааааааа?! Защооооооо толко млаааааааад?!” и некви други неща дето не се разбират.
Смях! Не бях се смял така отдавна. Лицемерие! Ей това си е.
Таман го пооправиха да има вид на човек и съседът Пешо, леко почерпен, залитна и хоп върху току що гримираното лице на братчеда. Не сте виждали такъв грим. Приличаше на гейша. Помада и червило. Руж и пудра. Красавец със собствен стил. Да. Ама след Пешо всичко стана като картина на Пикасо. Цвят в изобилие и нищо друго. Рев от бабите. От мен искрен смях.
Слагат го в сандъка. Било ковчег ама не. Сандък от зле рендосани дъски. Красавец е братчеда. Дори сега пак е хубавец. Едно време, преди да започне с назалните „терапии” ходехме по мацки заедно. Връзваха му яко. Сега той беше вързан и нямаше нито една мадама. Похлупиха го и в катафалката. Тя представляваше бивша линейка, която след съответното саниране и лек освежителен ремонт се бе превърнала в катафалка. Глей ква съдба. Преди помагала на хората да не умират, а сега вече добре поумрели ги извозва до вечния покой. Катафалката звучно потегли. Имахме среща с катафалкаджията на гробищата. Каре еди кое си, парцел еди кой си, гроб номер намси. Глей ква ирония. Като в болница. Етаж еди кой си, отделение еди кое си, стая еди коя си, легло намси.
Пред гроба чакат чинно цигани. Едни за манджа, други да посвирят, трети да носят ковчега. Тия дето носят го измъкнаха от линейката и бавно- бавно го понесоха към гроба. Гледам. Единия леко хилав с крака като на манекен на Освиенцим. Хилариус. Потреперват и стъпват. Пак потреперват. Изведнъж се чу силно „Оппппааааа”. Разлетяха се трески, крака, ръце... Хилавия беше поддал и ковчега се срина зрелищно на земята. Смях! Щях да откача.
Леля ми т.е. майка му на бтарчеда припадна в ръцете на попа. Той от своя страна не скри любопитството си към мекотата на гърдите и. Лелинчо забеляаза и прасна една на попа. Зъби и писъци. Цигани с лопати налитат като орли да защитават попа. Други цигани грабят манджата, трети цигани не спират да свирят некви маанета и гюбеци. Братчеда се снабди с отпечатък от обувка на физиономията. Аз вече получавах душевен оргазъм от смях. Усетих нещо като „дзвъннннн”. Лопата по тила. Доспа ми се. Като се наспах бях бинтован в болницата. Гледам, до мен лежат попа, двама цигани, единия със счупен крак, другия за преяждане, лелинчо ми и оня хилавия. Леля ми седеше на столче до лелинчо ми и му белеше банан. Попа гледаше развълнувано и се дървеше. Аз се разсмях пак и пристигна екипа да ме боцне с успокоително. Казаха, че съм изперкал от видяното. Било трагедия.
30.11.2008 16:23
Благодаря ти !
след прочита даже мислех направо да замълча )) задоволи ме
напълно.))
(нищо,че чак сега го чета)
04.11.2012 20:09
